Дизайн за устойчив начин на живот

Знаете, ли че планетата ни има достатъчно ресурси и възможности, за да може всеки един човек да живее пълноценно и щастливо в красива и чиста  околна среда?

А знаете ли, че вече е създадена професията, която ни дава идеи и начини да създаваме решения, с които може да спасим живота, хармонията и красотата нашата планета. 

Наричат я ПЕРМАКУЛТУРЕН ДИЗАЙН (Permacuture Desgin)

Това е модерна научна система от принципи, практики и техники, която хората по цял свят изучават, прилагат и постигат невероятни резултати.

Пермакултурният дизайн е разработен в пустините на Австралия и джунглите на Тасмания, преподава се като учебна дисциплина в стотици елитни университети и колежи в Америка, Австралия и Великобритания и се практикува от хора на различна възраст, във всяко кътче на планетата ни.

В сърцето на пермакултурния дизайн и практика стоят няколко "основни ценности" или етични норми, които остават постоянни, независимо от моментното състояние и независимо от това дали ще се създават градски системи или системи за търговия, дали земята, за която се полага грижа е само една сакия или цяла гора. Тези основни ценности са обобщени така:

ПЕРМАКУЛТУРНИЯТ ДИЗАЙН обхваща 7-те основни сфери на човешката дейност. Той е основан на 3-те базови Етики, вдъхновен е от 12-те Принципи на действие и отношение, предлага ни 21 Добродетели  и стотици техники, подходи и примери от истинския живот, с които можем да намерим решение и на най-безнадеждните проблеми на нашето време, да променим позитивно и творчески света, в който живеем.

ПЕРМАКУЛТУРЕН ДИЗАЙНЕР ще бъде най-търсената професия през 21 век  >>>

Пермакултурният дизайн, също така, е начин на мислене и стил на живот, с които всеки един от нас може да създаде света, за който мечтае - тук и сега, независимо от възрастта, образованието или населеното място...

Наблюдавам ПРИРОДАТА около мен:

• Излизам от вкъщи и се разхождам наоколо
• Наблюдавам - дърветата и растенията, птиците
• Опитвам се да разбера какви са тези дървета - бор, елха, липа, кестен...
• Излизам навън и откривам поне три красиви неща
• Търпеливо и с обич наблюдавам хората, които са около мен, изучавам техните характери, навици и нужди

"Грижа за земята" включва осъзнатата грижа за живота и устойчивото развитие на цялата природа, като източник на всичко живо на планетата, за чието здраве и равновесие хората биха могли да допринасят с прости и достъпни решения.

Грижата за земята е първата етика в Пермакултурата и тя е насочена към грижата за почвата, която съдържа всички природни елементи в себе си и гарантира живота на Земята. Сигурно знаете, че плодородният хумусен слой, които осигурява храна за всички живи същества, включително на хората е само 1/100 от повърхността на цялата планета.

В резултат на необмислената индустриална намеса на човечеството в последните столетия са загубени и в момента се унищожават огромни площи от земната повърхност, чрез застрояване и  индустриално земеделие, което води до ерозия, отравяне и парников ефект. Плодородната, чиста и пълноценна почва е най-голямото богаство на Земята, което ние хората трябва да съхраним, да възстановимв и създадем, там, където е изгубено, и да оставим в наследство на децата си и бъдещите поколения изобщо.

Състоянието на почвата пряко влияе на състоянието на водата и въздухът. В същото време тя е единственото нещо в природата, което може драстично да бъде повлияно от човека – в добра или пагубна посока, чрез отделянето на въглерода от нея в атмосферата.

Ние от малки сме научени, че почвата е мястото, от което събираме реколта – храната, с която се храним. Но колко често се замисляме, че преди да получим храната си от Земята, от почвата, ние трябва да се погрижим за нея – да я обогатим, да я изчистим, да я съживим?

Науките, които се отнасят към тази етика са много, но тя е най-силно повлияна от действията на три от тях - Ландшафтната архитектура, Екологията и Земеделието. Тяхното обединение е и стартовата позиция за така широко разпространеният и практикуван днес Пермакултурен дизайн.

Чрез изследването на природата и намирането на взаимовръзките, които действат в нея Пермакултурата използва множество стратегии, техники и практики за регенерирането на почвата, постоянното й ново изгражане и дълготрайно използване.

Това е втората ЕТИКА на Пермакултурния дизайн и тя се отнася до запазването и пълноценното развитие на живота на човешкия род. Тази етика ни напомня, колко е  важно да се погрижим за физическото, ментално, емоционално и душевно здраве и благоденствие на себе си и хората, с които живеем на тази планета. Това означава да залагаме мисълта, както за земята, така и за хората в дизайните, за да осигурим грижа, която е устойчива във времето и през вековете ще повлияе позитивно на бъдещите поколения.

Осъзнатото запазване, пречистване и използване на природните ресурси, както и тяхното целенасочено претворяване (като например създаването на плодородна почва, задържането и запазването на питейната вода, опазване на биоразнообразието и хранителните видове) е част от човешката грижа за настоящите и бъдещите поколения. Това е и естествената връзка между първите две етики на Пермакултурата..

Грижата за хората, като етика, се отнася и до създаването на здрави социални взаимоотношения. Хармоничното развитие на личността е цел на човешкия живот и ако искаме да живеем устойчиво, щастливо и пълноценно, ние сме длъжни да отделим време и внимание, за да се погрижим за своето здраве и благоденствие по начин, които ще бъде едновременно подходящ за нас и за хората, с които живеем – нашата общност.

Грижата за здравословна среда на живот, храненето, взаимодействието, работата и развитието на талантите са ключови за устойчивото продължение на човешкия род. Също толкова важно е и стимулирането на всестранното развитие като процес на учене през целия живот за придобиване на богата палитра от познания и умения, така както в природата свързва всичко. С този пример ще сме способни да изградим стабилни общности, които осигуряват необходимата закрила и подкрепа на най-уязвимите си членове и създават равновесие.

Това е втората ЕТИКА на Пермакултурния дизайн и тя се отнася до запазването и пълноценното развитие на живота на човешкия род. Тази етика ни напомня, колко е  важно да се погрижим за физическото, ментално, емоционално и душевно здраве и благоденствие на себе си и хората, с които живеем на тази планета. Това означава да залагаме мисълта, както за земята, така и за хората в дизайните, за да осигурим грижа, която е устойчива във времето и през вековете ще повлияе позитивно на бъдещите поколения.

Осъзнатото запазване, пречистване и използване на природните ресурси, както и тяхното целенасочено претворяване (като например създаването на плодородна почва, задържането и запазването на питейната вода, опазване на биоразнообразието и хранителните видове) е част от човешката грижа за настоящите и бъдещите поколения. Това е и естествената връзка между първите две етики на Пермакултурата..

Грижата за хората, като етика, се отнася и до създаването на здрави социални взаимоотношения. Хармоничното развитие на личността е цел на човешкия живот и ако искаме да живеем устойчиво, щастливо и пълноценно, ние сме длъжни да отделим време и внимание, за да се погрижим за своето здраве и благоденствие по начин, които ще бъде едновременно подходящ за нас и за хората, с които живеем – нашата общност.

Грижата за здравословна среда на живот, храненето, взаимодействието, работата и развитието на талантите са ключови за устойчивото продължение на човешкия род. Също толкова важно е и стимулирането на всестранното развитие като процес на учене през целия живот за придобиване на богата палитра от познания и умения, така както в природата свързва всичко. С този пример ще сме способни да изградим стабилни общности, които осигуряват необходимата закрила и подкрепа на най-уязвимите си членове и създават равновесие.

Действия, с които изпълняваме тази етика:,

• Грижа за себе си – всестранно развитие, учене през целия живот, пълноценно общуване с другите поколения
• Грижа за децата – безопасност, образование, подкрепа, пълноценност, развитие на всички сетива и таланти
• Грижа за родителите и семействата
• Грижа за хармонично развитие и взаимна подкрепа в местната общност

Теми, които са свързани с изпълнението на тази етика: здравословно хранене, природосъобразен начин на живот, безопасност и здраве на мястото за живот (чист въздух, среда свободна от формалдехиди и индурстриални химикали), достъп до образование, културни ценности и услуги през целия живот, възможности за пълноценна работна среда и справедливи условия на труд.

Всяко едно действие или явление ни носи ценен урок – той може да бъде относно това как да подредим градинката или как да посадим растенията, но може и да бъде свързан с по-ефикасния начин на общуване и работа заедно. Вкусната био-градинка може да се превърне в прекрасна ЛАБОРАТОРИЯ НА ЖИВОТА, в която грешките също се посрещат позитивно, тъй като в тях се крият мъдрост и знания, които по-рано са убегнали от нашето внимание.

Този принцип е насочен преди всичко към нас самите като отговорни участници в процеса на създаване на живота на земята и сред хората.

Важно е да се научим да се вглеждаме спокойно и осъзнато в ефекта от грешките, които правим.
Забележете, в естествената Природна среда, никога няма наказани и виновни. Природата непрестанно създава многообразие от жизнени форми, тя неуморно прави своите  експерименти и нововъведения, и също така - коригира своите творения по един много любяш и съвършен начин – не като ги наказва, акато ги усъвършенства, като развива техните положителни и продуктивни страни и минимизира дефектите и слабите страни. Това е начинът да създадем устойчиви личности, устйчиви общности и устойчви системи за живот.Да се учим от грешките, да подкрепяме, онов, което е успешно и да усъвършенстваме, нещата, които не са добре развити.

Спокойно, мъдро и осъзнато да посрещаме обратната връзка, която получаваме и смело и креативно да правим следващи опити и експерименти. Никога да не губим високата цел, която сме си поставили – да създадем условия за УСТОЙЧИВ НАЧИ НА ЖИВОТ – за себе си, за поколенията и за цялата планета.

Да се вслушваме в думите на страничните наблюдатели, да оценяваме и възприемаме всички добри идеи и познания, които те имат. Да сме отворени и гъвкави да променим собствената си гледна точка, за да я разширим и обогатим.

Този принцип е посветен на нашата отвореност да чуваме другите, а не само себе си, да търсим отговори за грешките, да еспериментираме и намираме най-добрите начини за взаимодействие с околния свят.

Това е петият принцип на Пермакултурния дизайнер

Избирам да Работя с Природата, а не срещу нея

Природата е най-добрия учител на човека и най-разумно би било да й помагаме да регенерира силите си, вместо да ги изчерпваме. Днес ние живеем в свят, в който много от  естествените връзки са прекъснати, използвавме огромно количество ресурси, които се изчерпват без възможност за тяхното възстановяване. Какво можем да направим днес, за да възстановим една хармонична система на живот, в която ние хората – да задоволяваме собствените си нужди, без да ограбваме безнадеждно ресурсите на бъдещите поколения.
Достатъчно е да се обърнем към Природата и да видим как тя се справя с отглеждането на 8 милиарда и 400 хиляди различни животински вида. РЕЦИКЛИРАНЕ се нарича процесът, с който мъдрата Земя, успява да осигури процъфтващ живот на милиардите живинки по цялото земно кълбо.

Използване на възобновяеми ресурси и услуги, рециклиране, пре-използване и също – трансформиране на използвани вече ресурси са неща, които всеки един от нас може да приложи в ежедневието си по един много лесен начин.

РЕЦИКЛИРАНЕ и многократно използване на твърдите битови отпадъци
КОМПОСТИРАНЕ – връщане на биологичните отпадъци в цикъл на разграждане и предвръщане в плодородна почва
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ ПРИРОДНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕНЕРГИЯ – слънчева светлина, вятър, силата на гравитацията, силата на водата, въздуха и силата на човешката общност.

Парадоксът на нашето време, е че именно органични отпадъци и материали, които ни създават най-сериозни проблеми с тяхното депониране, са едно от най-големите богатства за човечеството, които гарантират здравословната храна на трапезата, а и храната изобщо, защото след стигане до ниво на ерозирала почва регенерирането й е изключително труден и бавен процес.

“Представете си един свят, в който нищо не се изхвърля и нищо не се губи; вещества и енергия се завъртат в безкраен кръговрат и отпадъците се превръщат в полезна суровина” проф. Гюнтер Паули

Скритият потенциал на това, което възприемаме като боклук може всъщност да създава енергиен обмен на хранителни вещества в една жива система. В природата не съществува такова нещо като боклук, там всичко се преобразява и преминава през различни физически и химични фази. Този принцип е посветен на вниманието на човека към намирането на употреба на всяко нещо, което го заобикаля и чрез свързването му с други поддържащи жизнената енергия елементи. Той акцентира върху преустановяването на обичайното мислене за много неща, като за отпадъци. Например, какво е компостът? Органичната маса, която всеки произвежда ежедневно, преобразена в много богата на минерали и микроелементи почва, с която да се подхрани ядливата растителност, която отглеждаме. Това е завършен енергиен цикъл и то с ресурс, който обичайно се оставя да изтече между пръстите и всъщност нанесе повече щети, отколкото облаги като се смеси с други т.нар. отпадъци.

Интересен факт е, че естествената природа не съществуват отпадъци. Единствено човешките творения могат да бъдат наречени отпадъци.

Според концепцията на Джеф Лоутън, пермакултурен дизайнер
Отпадък (боклук) това са ресурси, които не са правилно усвоени и е прекъсната жизнената верига на преработка на суровините
 

Природата е най-великият творец. Гьоте

Използвам идеи, модели, форми и детайли от Природата, в дизайна и решенията, които създавам.

Използвам тенденциите и формите на природата в дизайна си, като навлизам в по-голям детайл с всяко следващо действие/движение. В Пермакултурата се обръща голямо внимание на закономерностите в природата. Те включват обичайната повторяемост на случващото се в една естествена среда, което например може да бъде видяно в цифровата прогресия на Фибоначи и златното сечение и изобразено под най-различни форми. Ето кои са основните сред тях – спиралата, паяжината, вълната, водовъртежа, шестоъгълника, пукнатината, звездата, овала и дървото. Много интересна е формата на дървото, например. То се разклонява в същия порядък, както всяка една река в природата или поток в човешкото тяло. Знанието за това се използва в същинския пермакултурен дизайн на една жива система от връзки между елементите, което я прави устойчива и удобна за работа като изпълнява функцията на равномерно разпределение на ресурсите.

Човек първо трябва да наблюдава и да изучи формите и закономерностите в природата. Да осъзнае кога и как работят, и едва тогава да започне да ги прилага.

Силата на живота се крие в способността на живите организми да живеят заедно, да си съдействат взаимно и да общуват на много нива, като обменят вещества, енергия, информация, емоции, опит и знание. Цялата планета функционира като една цялостна жизнена система.

Този принцип има за цел да ни напомня, че е жизнено важно да се научим да създаваме връзки вместо да ги рушим.
Това се както до човешките взаимоотношения, така и до интегрирането на всеки един съществуващ елемент от заобикалящата среда в едно цяло – растения, птици, животни, електричество, постройки, водни площи, хора, гори, финанси, познания, полезни вещи, техника, превозни средства и т.н. Този принцип се ражда вследствие на наблюдението, колко разпокъсано съществува всичко в съвремието и как фокусирани върху идеята за “криза” и дефицит, ние забравяме да видим цялостната картина на живота, да оценим нещата, които имаме и да се фокусираме върху изобилието, което може да се постигне, когато се комбинират повече ресурси в подкрепа на едно нещо. Например, може да стартира събирането на органичните отпадъци от всяко едно домакинство в града, „боклукчийски“ камиони минават и ги събират. После ги извозват до широка поляна в покрайнините на града, където те се редят на пластове като лазаня в комбинация с хартиените отпадъци от офисите и магазините да речем и сухата слама/клони/шума, добита от околните полета. Процесът на разграждане и превръщане в плодородна почва се активира с поливане с уловена в контейнери дъждовна вода, когато е нужно. Накрая освен компост, градът разполага и с метан, който се връща обратно към хората като газ, а плодородната почва се използва за малките градини зад блока или ядливите растения в саксии на терасата.

Няма по-красиво занимание от това, да изобретяваш малки, но гениално прости решения, които бавно, но завинаги ще променят към по-добро живота на хората, които обичаш.

Този принцип поощрява находчивостта в човека винаги да намира начин. Например, дори и да разполагате с малко пространство за производство на собствена храна, да речем в града, то лесно може да осъществите модела на т.нар. три сестри – царевицата, тиквата и боба (вижте снимката от предишния принцип). Царевицата е стабилна и висока, по нея се увива боба, който отдава азот в почвата и храни другите две култури. Това е типична интензивна система на малка площ, при която се наблюдава т.нар. техника на помагащите си растения (campanion planting). В България я откриваме с едно допълнение в западно-родопския край – картофите, които се посаждат в основата на боба и царевицата заедно с тиквата, тоест сестрите стават четири.

Подобно на Природата, важно е, всяка една промяна, да започваме с малки стъпки и в малък мащаб, и постепенно да прилагаме добрите практики и опит на повече места. Малките, лесни, достъпни, но дълготрайни решения, са най-ценната инвестиция за устойчив начин на живот.