ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ... със 7, 8 и 9-тият Принцип на Пермакултурния дизайн

Природата е най-великият творец. Гьоте

Използвам идеи, модели, форми и детайли от Природата, в дизайна и решенията, които създавам.

Използвам тенденциите и формите на природата в дизайна си, като навлизам в по-голям детайл с всяко следващо действие/движение. В Пермакултурата се обръща голямо внимание на закономерностите в природата. Те включват обичайната повторяемост на случващото се в една естествена среда, което например може да бъде видяно в цифровата прогресия на Фибоначи и златното сечение и изобразено под най-различни форми. Ето кои са основните сред тях – спиралата, паяжината, вълната, водовъртежа, шестоъгълника, пукнатината, звездата, овала и дървото. Много интересна е формата на дървото, например. То се разклонява в същия порядък, както всяка една река в природата или поток в човешкото тяло. Знанието за това се използва в същинския пермакултурен дизайн на една жива система от връзки между елементите, което я прави устойчива и удобна за работа като изпълнява функцията на равномерно разпределение на ресурсите.

Човек първо трябва да наблюдава и да изучи формите и закономерностите в природата. Да осъзнае кога и как работят, и едва тогава да започне да ги прилага.

Силата на живота се крие в способността на живите организми да живеят заедно, да си съдействат взаимно и да общуват на много нива, като обменят вещества, енергия, информация, емоции, опит и знание. Цялата планета функционира като една цялостна жизнена система.

Този принцип има за цел да ни напомня, че е жизнено важно да се научим да създаваме връзки вместо да ги рушим.
Това се както до човешките взаимоотношения, така и до интегрирането на всеки един съществуващ елемент от заобикалящата среда в едно цяло – растения, птици, животни, електричество, постройки, водни площи, хора, гори, финанси, познания, полезни вещи, техника, превозни средства и т.н. Този принцип се ражда вследствие на наблюдението, колко разпокъсано съществува всичко в съвремието и как фокусирани върху идеята за “криза” и дефицит, ние забравяме да видим цялостната картина на живота, да оценим нещата, които имаме и да се фокусираме върху изобилието, което може да се постигне, когато се комбинират повече ресурси в подкрепа на едно нещо. Например, може да стартира събирането на органичните отпадъци от всяко едно домакинство в града, „боклукчийски“ камиони минават и ги събират. После ги извозват до широка поляна в покрайнините на града, където те се редят на пластове като лазаня в комбинация с хартиените отпадъци от офисите и магазините да речем и сухата слама/клони/шума, добита от околните полета. Процесът на разграждане и превръщане в плодородна почва се активира с поливане с уловена в контейнери дъждовна вода, когато е нужно. Накрая освен компост, градът разполага и с метан, който се връща обратно към хората като газ, а плодородната почва се използва за малките градини зад блока или ядливите растения в саксии на терасата.

Няма по-красиво занимание от това, да изобретяваш малки, но гениално прости решения, които бавно, но завинаги ще променят към по-добро живота на хората, които обичаш.

Този принцип поощрява находчивостта в човека винаги да намира начин. Например, дори и да разполагате с малко пространство за производство на собствена храна, да речем в града, то лесно може да осъществите модела на т.нар. три сестри – царевицата, тиквата и боба (вижте снимката от предишния принцип). Царевицата е стабилна и висока, по нея се увива боба, който отдава азот в почвата и храни другите две култури. Това е типична интензивна система на малка площ, при която се наблюдава т.нар. техника на помагащите си растения (campanion planting). В България я откриваме с едно допълнение в западно-родопския край – картофите, които се посаждат в основата на боба и царевицата заедно с тиквата, тоест сестрите стават четири.

Подобно на Природата, важно е, всяка една промяна, да започваме с малки стъпки и в малък мащаб, и постепенно да прилагаме добрите практики и опит на повече места. Малките, лесни, достъпни, но дълготрайни решения, са най-ценната инвестиция за устойчив начин на живот.