Как създадохме пермакултурна леха–ключалка (Keyhole Garden)

Каква беше целта: Стартирайки проект за изграждане на нови ВКУСНИ обазователни био-градинки в цяла България и водени от желанието да създадем нещо полезно със собствените си ръце, решихме да стартираме изграждането на Зона за учене чрез преживяване, в която да експериментираме и да споделяме научените уроци.

Какво имахме в наличност: ентусиазъм, свободно дворно място, Михаела – Пермакултурен дизайнер, слънчев ден, стар чувал от зебло, един чувал с трици, картони небоядисани, окосена трева и свежа октомврийска коприва.

Какво направихме: Разгледахме внимателно двора и дълго дискутирахме къде и какво е планирано да се случва в различните му части. Стигнахме до извода, че леха със зеленчуци и билки, както и компост, са две от нещата, които предстои да бъдат позиционирани някъде в двора. И така на Миша и хрумна идеята да направим 2 в 1: Keyhole Garden или Градинка – ключалка. Моделът идва от Африка и е наречен така, заради визуалната прилика със старите ключалки, като в средата е компостната купчина, която по един естествен начин обогатява почвата в лехата. Хубаво е градинката да е в близост до кухнята, за да е лесно компостирането, а брането на дъхави билки и зеленчуци за гозбите да отнема минимално усилие и време. Лехата се прави повдигната, като това спестява и излишното навеждане всеки път, когато искаме да откъснем нещо.

Предизивкателствата: Нямахме време за предварителна подготовка и се оказа, че освен един стар чувал от зебло, кашони, чувал с трици и окосена в двора трева, не разполагаме с много други ресурси. Огледахме се наоколо – оказа се, че има много опадали клони, които лесно начупихме и използвахме, полагайки ги в основата на лехата. Те ще изгниват с времето и ще обогатяват почвата, улеснявайки в същото време нейното аериране. Нямахме оборска тор, но се сетихме, че съвсем наблизо има Конна база – две от момчетата отидоха в гората, за да напълнят няколко чувала с почва и след това отскочиха до Конната база, от където са си напълнили и 2 чувала с тор, в които с радост открихме и червеи – първите обитатели-помощници в нашата леха. В двора имаше и много свежа коприва.

Краен резултат: Красива и практична леха - “ключалка” – градинка с компост в средата, отговаряща на етиките и принципите на Пермакултурата, която изградихме, изцяло съобразявайки се с наличните ресурси.

Колко време ни отне: около 4, 5 часа, като работехме 5-ма възрастни и едно дете, но не през цялото време всички се занимаваха само с това.

Необходими ресурси: ентусиазъм, свободен полуден, почва – няколко чувала, оборска тор – 2,3 чувала, пепел от изгорели дърва (не е задължително, но обогатява почвата), клечки, клони от дръвчета, стари прогнили дъски, кашони, слама, шума, копривата също обогатява почвата.

Ето какво направихме, стъпка по стъпка:

1. Избрахме мястото и го застлахме с кашони, за да задуши тревата и плевелите през зимата.

2. Измерихме къде е средата и там инсталирахме компоста. В нашият случай забихме няколко стари летви, около които закрепихме чувала. Компоста е готов. В случая го доукрепихме с канап и клечки, за да не се свлече чувала. Тук нашата малка помощничка ве включи с голямо усърдие и творчески идеи. Компоста може да бъде изграден и с рабица или друг тип заграждение. В случая важното беше всички материали, които използваме, да са био-разградими, защото лехата най-вероятно ще е временна.

3. В единия край на двора, неизползвани до момента стояха купчина речни камъни. С тях очертахме края на лехата, като измервахме разстояние 90 см. от центъра, за да е достъпна лехата и нейните части от всякъде.

4. Започнахме да запълваме лехата:

• клони, загниващи дървени дъски, събрани от двора. Дърветата най-отдолу са и типична основа на компостната купчина, където е важно да се вкарва кислород, а клонките помагат това да се случи. Друга причина дървените дъски да са най-отдолу, е че дървото гние бавно и ще задърва влага успешно, която може в последствие да отдава. Също така върху него се развиват гъби, които спомагат по-доброто абсорбиране на минералите в почвата от растенията.
• пепел от огнището
• окосена трева (най-добре е, ако има слама, защото така няма да се притеснявате от поникването на плевели в лехата)
• оборска тор.
• почва
• коприва, шума

5. Очертахме края на лехата (пътечката), като равномерно изсипахме по края на лехата чувала с трици, които са с кисел състав и също задушават плевелите. Поради тази причина не бива да се слагат в лехата.

6. Изрязваме краищата на кашона, ако от някъде все още надстърча.
7. Укрепихме почвата от лехата да не се свлича към пътечката, като напрваихме инпровизирана преграда от кашон и върбови клонки

8. Лехата е готова – предстои да започнем да храним червеите с компост от кухнята. През зимата пластовете, които насипахме в повдигнатата леха, ще започнат бавно да се превръщат в плодороден хумусен слой.
9. Време е да се зарадваме на добре свършената работа :) И да споделим с Вас вдъхновението.

Много примери за такъв тип лехи разгледайте ТУК.