Пермакултурата - система за дизайн на устойчив начин на живот

автор: Михаела Царчинска

„Трябва да бъдем не просто хора с идеи, а такива, които дават решения за бъдещето“ – казва един от най-силните пермакултурни дизайнери на съвремието – Джеф Лоутън.

Пермакултурният дизайн е уникално съчетание от традиционни практики и научни познания, от мъдростта на вековете и съвременните открития. Веднъж запознал се по-обстойно с него, човек добива яснота за неизменната свързаност на всяка съществуваща дисциплина, изучавана от най-ранна възраст. Тя включва стратегии, изпитани във времето и достижения от опита на хората по цял свят - демонстрационни центрове могат да бъдат посетени навсякъде, както и множество курсове, специалисти и автори.

Задайте правилния въпрос, преди да потърсите верния отговор.

Имате правото да дишате чист въздух, пиете кристална вода, ядете естествена храна, да се чувствате комфортно в разумно построените си домове, отглеждате топли приятелски отношения и здрави общности.

Помислете какво би било, ако работата ви със земята през седмицата е само 10 часа, а останалите 30 използвате за обработка на своята душа – култура. Пермакултурата е система на изключителните възможности, тя носи смисъл и удоволствие, и ако това не е така, то явно в дизайна е допусната грешка. Хубавата новина е, че тя винаги може да се поправи.

Пермакултурните системи могат да бъдат развити в различни мащаби – от ферми до апартаменти, от селища до цели квартали и градове, като може да бъде забелязана в дворовете на училищата или зелените площи около блока. Те доказват, че съществуват решения за всеки климат, включително тропически, пустинен, планински или крайморски. Едни от най-популярните дизайнери в света – Зеп Холцер в австрийските Алпи и Джеф Лоутън в пустинята на Йордания правят точно това – създават разнообразие, красота и изобилие в иначе неплодородни райони на Земята. Пермакултурата става популярна най-вече с природосъобразното управление на ресурсите, от където и започва развитието си, затова и най-много примери могат да бъдат открити в тази област.

Едни от най-типичните решения на Пермакултурата са:

• възстановяване на изтощените от конвенционалното земеделие почви;
• целогодишно отглеждане на ядлива растителност;
• улавяне на преминаващите потоци вода като дъждовната и използването й за по-дълго време;
• зачеркване на думата „отпадъци“ и намиране на рационално приложение на всичко;
• създаване на по-здрави и силни общности

С методите си този дизайн превръща световната криза по изчерпване на ресурсите и промените в климата във вдъхновяващ проблем, който съдържа в себе си решението. Отново наблюдението (разчитането на пейзажа) и взаимодействието с природата крие в себе си ключа към жизнеутвърждаващите примери, които тя представя в заобикалящия човечеството свят.

В последствие погледът се разширява към създаване на самоподдържащи се системи и в останалите сфери на културата изобщо, като архитектурата и строителството, технологиите и икономиката, здравеопазването и образованието и т.н. Днес пермакултурният дизайн обхваща целия свят със своята достъпност, функционалност и добавяне на значителна стойност към всяка една от тях.

7-те СФЕРИ НА ДЕЙСТВИЕ НА ПЕРМАКУЛТУРНИЯ ДИЗАЙН

Управление на природните ресурси (Land and nature stewardship)

Природосъобразно стопанисване на земята - тази сфера на действие в Пермакултурата е първата и основната, от която тръгват всички останали. Тя е фундаментална, защото всичко съществуващо произхожда от природата и тази област е с приоритетно действие. Пермакултурните дизайнери, специализирали в природосъобразното управление на земята, са добри ботаници, разбират от животни, насекоми, земноводни, гъби, почви, климат и т.н. и разполагат с набор от разнообразни познания как да комбинират всички тях в една продуктивна и лесна за управление екосистема.

Образование и култура (Culture and Education)

Тази област е посветена на качественото образование, за да съществува добро ниво на култура. В Античността и Ренесансът тя се е гарантирала именно с широкия обхват на познания и всеобхватно развитие на човека, което позволява и по-значимо практическо действие.  В нашето съвремие, алтернативи на остарялата система на преподаване са валдорфската школа, тези на Монтесори, Щетинин, домашното образование, зелените училища и т.н. В Пермакултурата се залага на адекватни за времето подходи и достъп до по-голямо разнообразие от информация и практика за добиване на опит. Учене чрез преживяване и през целия живот са в основата на философията на този тип дизайн.

Собственост и общност (Land tenure and community governance)

Собственост и общност или правния и социалния аспекти на Пермакултурата. Те отговарят на необходимостта от правилно разпределение на ресурсите в общността. Третата етика в Пермакултурата се отнася както до споделяне на изобилието под каквато и форма да се намира то в живота на човека, но и до справедливия дял, намирането на баланса, който да гарантира стабилност и устойчивост на социалните взаимоотношения и ползването на земята. Колкото по-разпокъсана е една земя, толкова по-слабо е и неравномерното ползване на ресурсите в нея, от което страда всяка една микро-система, която се опитва да вирее в тези условия. Ако едно семейство притежава голяма площ земя, то поема грижата за нея през поколенията и не поставя изкуствени граници, които да възпират протичането на жизнените елементи в нея. Хората разполагат хем с достатъчно пространство за живеене и препитание, хем със силна връзка помежду си. Това, разбира се е само пример, а не единствен възможен начин, защото всеки дизайн е изцяло съобразен със ситуацията.

Строителство и архитектура (Building)

Все по-популярно става в последните 30 години строителството с естествени материали – камък, дърво, глина, слама, пясък и т.н. По цял свят могат да бъдат видяни архитектурни шедьоври: и като красота, и като функционалност. Този тип сгради могат да изглеждат като изскочили от някоя приказка, но те в нищо не отстъпват пред съвременните стандарти на една модернистична постройка. Причината да става все по-разпространен този тип строителство е, че е много по-икономически рентабилно, използват се основно материали от заобикалящата среда, които са и биоразградими, и по-екологични, защото не е вложено в превоза им от далеч, а най-хубавото е, че всеки човек може да се включи в процеса, защото е лесен и приятен. Освен всичко изброено до тук, уютът, който се създава в такава къща, се дължи не само на естетическото чувство на обитателите, но и на здравословния ефект на естествените материали, използвани в конструкцията й.

Инструменти и технологии (Tools and technology)

Под инструменти и технологии се имат предвид не само буквалното използване на полезни пособия в бита, но и целия инструментариум от техники за създаване на една по-добра жизнена среда. Тук се включват различните видове леки машини, с които се пестят силите и времето на човека, но и които не трамбоват много земята, за да опазят живота в нея, използват естествени препарати за пръскане, правят щадящи малки прорези в почвата вместо да я обръщат и т.н. В тази сфера се работи и над технологиите, улавящи алтернативните възобновяеми енергийни източници, изработката на панели от слама и други естествени материали за строителство и изолация, домакинските уреди с най-висок енергиен клас или такива, задвижвани от човек или животно, както и всякакъв тип ръчни инструменти, които улесняват ежедневието.

Финанси и икономика (Finances and economics)

В този дял на Пермакултурата се изработват алтернативни валути и обменни системи. Пресмятат се вложените средства и ресурси, като крайната сметка показва дали наистина е постигнато изобилие или действията са били неустойчиви. Говорейки за алтернативи и обмен, лесно може да видим и втората етика на пермакултурния дизайн – грижата за хората. В България е широко популярна системата на бартера в миналото, а донякъде се среща и в съвремието между много близки приятели и в семейството. Разбира се обмен може и да съществува без да се търси възвръщаемост, макар че за да има жизнена енергия в системата, както природата показва – трябва да има и обмен на ресурси. Разликата тук е, че може да се измисли местна валута и да се определи нейната стойност. Този тип валути са известни като комплиментарни, но също така има и такива, изравняващи стандартите. Една такава валута е т.нар. еко, възникнало в Европа като алтернатива на еврото.

Здраве и благоденствие (Health and spiritual well-being)

В днешно време по цял свят се наблюдава бум на всякакъв странен тип болести – дали идващи от лошото качество на храната или начина на живот е с не толкова голямо значение, колкото факта, че все повече хора се обръщат към натуропатията, хомеопатията, биологичната продукция и много други добри практики като йогата, с които се грижат не само за своето здраве и благоденствие, но и за тези на околния свят. В тази сфера на Пермакултурата се стимулира също артистичната изява на човека – развитието и проявлението на различните форми на изкуството, като функция на по-доброто персонално и социално развитие.

3-те ЕТИКИ НА ПЕРМАКУЛТУРНИЯ ДИЗАЙН

Грижа за Земята (Earth care)

Грижа за земята е първата етика в Пермакултурата или както Дейвид Холмгрен предпочита да обяснява – грижа за почвата, защото тя е единственото нещо в природата, което може драстично да бъде повлияно от човека, както показват и промените в климата.  Разбира се тук става дума и за природата изобщо, като източник на целия живот на планетата, за чието здраве и равновесие хората биха могли да допринасят с прости и достъпни методи.

Доказано е, че ако всеки човек поеме отговорност с действията си, подпомагайки задържането на въглерода в почвата (стабилната му фаза е при хумус от поне 30 см дълбочина), може да спре парниковия ефект.

Грижа за хората и за нас самите (People care)

Втората етика на практикуващия пермакултурен дизайн се отнася до човешкия род. Тя определя подхода на всеки принцип и в посока благото на хората, особено, но не само, когато собствените нужди са покрити. Възможностите варират от създаване на стабилни социални взаимоотношения, създаване на разнообразни връзки между хората, но и до персоналното развитие на човека като знания и здравословна среда за живот.

Споделяне на изобилието (Return of surplus)

Тази формулировка на третата етика в Пермакултурата се ражда по-късно, но и се установява по-категорично с времето и практиката като най-точна.  Друго нейно обяснение звучи като поемане на лична отговорност за свръх-населението и консумацията в днешната култура. Но споделяне на изобилието се доказва като най-точно попадение, защото то обръща вниманието към възможностите на всеки един човек лично, но и целокупно да предава и приема знания, ресурси, средства и т.н. неща, които използва в живота си всеки ден и които могат да бъдат качествено и количествено определени.

12-те ПЕРМАКУЛТУРНИ ПРИНЦИПА НА ХОЛМГРЕН И МОЛИСЪН

1. Наблюдавам и взаимодействам (Observe and interact) –– Избирам най-подходящото разположение (Relative location)

Наблюдавам и взаимодействам с околния свят, изследвам го, общувам и изучавам детайлите. Водя си записки, рисувам и чертая. Събирам впечатления и намирам начин да приложа наученото. Ето и един пример след всичко изброено до тук. В Пермакултурата се прилага т.нар. зониране, което се отнася до съобразеното разполагане на елементите в живата система, която се създава. Взема се предвид отстоянието им едни от други и спрямо главното местообитание на човека, така както се отчита употребата на даденото пространство. Зоните са 5 като нулевата е дома, а петата е дивата природа, която винаги трябва да присъства в системата при създаването й. Този тип дизайн определя количеството на вложена енергия и време за изпълнение на дадена поддържаща функция от човека. Добре известен е вече и в България модела на градината тип „билкова спирала“. Тя се поставя в близост до кухнята, като гарантира винаги свежи подправки за трапезата на една ръка разстояние.

2. Улавям и съхранявам енергия (Catch and store energy) – Планирам енергийно-ефективно (Energy efficient planning)

След като сме забелязали какви са наличните ресурси, които дават живот на системата, създаваме начин да ги задържим. Например, какво се случва с дъждовната вода? Мислили ли сте за нея като източник на енергия, така както знаете че дава живот? Тя изтича по покривите, в каналите, пътищата и наклоните на терена. Бихме могли да я забавим и използваме като източник на енергия, чрез например задържането и в контейнер, свързан с улуците на покрива, габион (вижте графиката по-долу), ключова линия (keyline) или лъкатуш (swale). По този начин пестим енергия като позволяваме на дадения ресурс да отдава такава по-дълго време. Също така може и да не се налага използването на гориво за изпомпване на водата, ако използваме гравитацията и налягането. Така даваме началото на една жива система, в която поощряваме непрестанното пораждане на нов живот и то с малко усилия и средства.

3. Постигам реколта (Obtain a yield) – Реколтата е ограничена само от липсата на познания и въображение (Yields are limited only by information and imagination) и Повишавам последователността и развитието (Accelerating succession and evolution)

Така както не е възможно да се работи на гладен стомах или както е казал народът – „Гладна кокошка – просо сънува“, така и труда ни трябва да бъде увенчан със съответните резултати и удовлетворение от положените усилия. Съществуват множество техники, с които може да се увеличи производството и качеството като т.нар. напасване на функции и растения, създаване на дългогодишни самоподдържащи се системи, на разнообразие от растения с различни височини, които си помагат едни на други и т.н. Една от най-ключовите теми в Пермакултурата е хранителната независимост и собственото производство на храната, която консумираме, дори и в градска среда. От една страна това е крайно необходимо, заради резкия спад на качеството на продуктите на пазара и същевременното покачване на нивото на заболяванията. От друга, обаче, така поемаме и лична отговорност за последствията върху здравето си и това на околните (включително на Земята), било то и с отглеждане на малки количества като начало. Пермакултурата доказва, че ако възприемем функционалния модел на гората може да постигнем истинска устойчивост в начина си на живот.

4. Прилагам и приемам уроците на житейския опит (Apply self-regulation and accept feedback) – Погледни и двете страни на монетата (Everything works both ways)

Уча се от грешките си и се вслушвам в мнението на другите. Това ще рече, че човек неминуемо стига до етапи, в които дизайнът му няма да проработи, след като е бил приложен и е необходимо да забележи урока, който се явява пред очите му, понякога и чрез мнението на страничните наблюдатели на ситуацията. Трудно е да се приеме грешката, но щом това се случи човек натрупва полезен житейски опит и нови познания в сферата на нуждите и интересите си. Например, става все по-популярна техниката на мулчирането със слама, но много важно е количеството, което се полага около съответното растение в зависимост от почвата, на която то расте, възрастта му и колко често се полива или вали дъжд. Така в един сух терен би било много по-разумно да се направи вдлъбната, а не повдигната леха, или обратното, ако често вали дъжд е необходимо да се сложи цяла сламена бала да попива влагата като гъба или да се смели толкова ситно, че да не пропуска влагата в корените на растението. Ето пример за вдлъбната оранжерия, която действа целогодишно със стабилна температура и влажност. Особено подходяща за климата на България.

5. Използвам възобновяеми ресурси и услуги (Use and value renewable resources and services) –– Използвам органични ресурси (Using biological resources)

Ценя всички ресурси като ги използвам отново. Тук става дума не само за възобновяеми енергийни източници, екологично-чисти и здравословни храни и биоразградими почистващи препарати, но и за инвестирането в етичните услуги, които предоставя даден човек, фирма, общност и т.н. Например, множество козметични компании и такива за храни използват палмово масло в продуктите си (пасти за зъби най-вече), което е създадено след изсичането на естествените екваториални гори (напр. тези на о. Суматра в Индонезия), нарушаването на цялостната екосистема, избиването на редки видове животни като маймуните, които ги обитават, замърсяването на питейните води и унищожаването на ресурсите, от които се препитава местното население от дълбока древност. Тези компании печелят много от евтин и нездравословен продукт с пагубни последствия за хората и природата. Те се опитват да скрият наличието на палмово масло в продуктите си като го изписват по различни начини – най-популярният, сред които е Sodium Lauryl Sulfate (SLS). В много страни този тип компании се задължават да спрат изкупуването на палмово масло и да сложат надпис на продукта си – SLS free.

6. Намирам полезно приложение на всичко (Produce no waste) – Енергиен кръговрат (Energy cycling)

Скритият потенциал на това, което възприемаме като боклук може всъщност да създава енергиен обмен на хранителни вещества в една жива система. В природата не съществува такова нещо като боклук, там всичко се преобразява и преминава през различни физически и химични фази. Този принцип е посветен на вниманието на човека към намирането на употреба на всяко нещо, което го заобикаля и чрез свързването му с други поддържащи жизнената енергия елементи. Той акцентира върху преустановяването на обичайното мислене за много неща, като за отпадъци. Например, какво е компостът? Органичната маса, която всеки произвежда ежедневно, преобразена в много богата на минерали и микроелементи почва, с която да се подхрани ядливата растителност, която отглеждаме. Това е завършен енергиен цикъл и то с ресурс, който обичайно се оставя да изтече между пръстите и всъщност нанесе повече щети, отколкото облаги като се смеси с други т.нар. отпадъци.

7. Следвам закономерностите в природата (Design from patterns to details) – Всеки елемент изпълнява множество функции (Each element performs many functions)

Използвам тенденциите и формите на природата в дизайна си, като навлизам в по-голям детайл с всяко следващо действие/движение.. В Пермакултурата се обръща голямо внимание на закономерностите в природата. Те включват обичайната повторяемост на случващото се в една естествена среда, което например може да бъде видяно в цифровата прогресия на Фибоначи и златното сечение и изобразено под най-различни форми. Ето кои са основните сред тях – спиралата, паяжината, вълната, водовъртежа, шестоъгълника, пукнатината, звездата, овала и дървото. Много интересна е формата на дървото, например. То се разклонява в същия порядък, както всяка една река в природата или поток в човешкото тяло. Знанието за това се използва в същинския пермакултурен дизайн на една жива система от връзки между елементите, което я прави устойчива и удобна за работа като изпълнява функцията на равномерно разпределение на ресурсите.

8. Свързвам и обединявам вместо да разделям (Integrate rather than segregate) –– Всяка значима функция се поддържа от много елементи (Each important function is supported by many elements)

Създавам връзки вместо да ги руша, което се отнася както до човешките взаимоотношения, така и до интегрирането на всеки един съществуващ елемент от заобикалящата среда в едно цяло – растения, птици, животни, електричество, постройки, водни площи, хора, гори, финанси, познания, полезни вещи, техника, превозни средства и т.н. Този принцип се ражда вследствие на наблюдението колко разпокъсано съществува всичко в съвремието и как не се обръща нужното внимание на изобилието, което може да се постигне, когато се комбинират повече ресурси в подкрепа на едно нещо. Например, може да стартира събирането на органичните отпадъци от всяко едно домакинство в града, „боклукчийски“ камиони минават и ги събират. После ги извозват до широка поляна в покрайнините на града, където те се редят на пластове като лазаня в комбинация с хартиените отпадъци от офисите и магазините да речем и сухата слама/клони/шума, добита от околните полета. Процесът на разграждане и превръщане в плодородна почва се активира с поливане с уловена в контейнери дъждовна вода, когато е нужно. Накрая освен компост, градът разполага и с метан, който се връща обратно към хората като газ, а плодородната почва се използва за малките градини зад блока или ядливите растения в саксии на терасата. Ето и един пример за градска пермакултурна градина в обществен парк.

9. Използвам лесни и трайни решения (Use small and slow solutions) – Интензивни системи на малка площ (Small scale intensive systems)

Този принцип поощрява находчивостта в човека винаги да намира начин. Например, дори и да разполагате с малко пространство за производство на собствена храна, да речем в града, то лесно може да осъществите модела на т.нар. три сестри – царевицата, тиквата и боба (вижте снимката от предишния принцип). Царевицата е стабилна и висока, по нея се увива боба, който отдава азот в почвата и храни другите две култури. Това е типична интензивна система на малка площ, при която се наблюдава т.нар. техника на помагащите си растения (companion planting). В България я откриваме с едно допълнение в западно-родопския край – картофите, които се посаждат в основата на боба и царевицата заедно с тиквата, тоест сестрите стават четири.

10.  Уважавам различията и прилагам разнообразието (Use and value diversity) –– Прилагам полезното действие на разнообразието (Diversity)

В хаосът и разнообразието се крият неочаквани възможности и когато човек се вгледа в тях открива в колко силна взаимозависимост са те. Тя гарантира здравина и стабилност. Лесно може вече да забележите колко подобни са принципите, които разгледахме до тук и въпреки това та са и доста конкретни. Тук спецификата се крие отново в скритите или не заложби на даден човек или пренебрегнатите качества на даден одушевен или не предмет. Наистина подобието създава известен комфорт, но и точно липсата на нова гледна точка ограничава развитието и истинската устойчивост на една жива верига от организми и събития. Например в природата се наблюдава т.нар. кръстосано опрашване. При него даден вид расте или се стимулира от друг, който наскоро е въведен в живата система (създадена е т.нар. в Пермакултурата гилдия). Насекомото, птицата, вятъра или човека пренасят прашец от прашника (мъжкия репродуктивен орган) на едно цвете до близалцето (женския) на друго, като по този начин се обогатява генетичната му композиция и се увеличава броя на хетерозиготните индивиди. Имате градина? Направете си хотел за насекоми като ползвате този от картинката по-долу за вдъхновение, като така ще привлечете най-разнообразни помощници за растенията си. Подсигурете им още малка площ, която да задържа вода.

11. Използвам потенциала на гънките и периферията (Use edges and value the marginal) –– Ефектът на ъгъла (Edge effects)

Ефектът на ъгъла е самия рог на изобилието. Това е онова пространство, където една зона преминава в друга и поради преходния си характер съдържа в себе си много повече залежи от ресурси. Например отлаганията след дъжд в канавките покрай пътя често пъти съдържат с себе си семена, измити от почвата минерали, които са се спряли тук под сянката и влагата на шумата. Така по естествен начин се е породила една жива система, която се самоподдържа, особено ако няма външна намеса. Затова и този принцип се прилага най-вече при създаването на стабилни структури и места, които ще приемат и отдават енергия за по-дълго време. В пермакултурният дизайн винаги се стремим редовете да са криви, както е в естествената среда на всичко живо, като по този начин увеличим пространството и задържим повече хранителни вещества при всяка една чупка на терена, която създаваме. Ето и как би изглеждало това в една сътворена от човека реалност с гънки и дълготраен ефект, особено за растенията в краищата и около кръглата компостираща кошница в центъра – т.нар. градина-ключалка.

12. Посрещам творчески и позитивно всяка промяна (Creatively use and respond to change) – Подход – има се предвид позитивния подход към промяната (Attitude)

Позитивният подход е ключов за Пермакултурата, до какъвто извод са стигнали създателите й Дейвид Холмгрен и Бил Молисън във времето на своите активни дискусии в края на 70-те години. „Опозиционната екология“, както я наричат те е ограничаващ процес, в който човешката енергия се насочва към водене на словесни и не само битки, а не към практика и творчество. Според тях е много по-важно да се достига до желания свят с богатството и познанията, които заобикалят човека – било то като чисто вдъхновение от функционалността на всичко съществуващо в природата или като прилагане на добре обяснени закономерности от вече минал през този процес учен. А най-добре би било да се комбинират и двете. В проблемът се крие решението и единствената разлика в изхода от ситуацията е подхода, който ще избере човека към нея.

Очаквайте периодично допълнителна информация за всеки един от принципите в електронния ни бюлетин.