Мулчиране - да запазим влагата и полезните вещества в почвата

Мулчирането, т.е. покриването на площта между растенията, поддържа почвата влажна и рохкава, предпазва я от силни температурни колебания, възпрепятства израстването на плевели и постоянно осигурява хумус, доколкото се използват органични материали. Най-добре е мулчът да се разхвърля едва в късна пролет, когато почвата вече се е затоплила добре, а опасността от охлюви е поотминала.

За мулчиране е подходящо всичко, което се разлага, без да гние и не представлява интерес за причинителите на болести; например окосена трева (да се нанася съвсем тънък слой), листа, слама, а през есента – опадалите листа.

Други добри материали са компостът, както и предлаганите в магазините мулч и хумус от дървесни кори. Ако използвате мулч от кори и слама, трябва да се погрижите за достатъчно количество азот, като разпръснете допълнително няколко шепи костно брашно. Най-добре е мулчът да се нанесе върху предварително разрохкана повърхност, като слоят може да бъде с дебелина от 2 до 6 см (не повече от 10-12) в зависимост от материалите и целта на приложението, а при нужда може да се подновява от време на време.

Мулчът представлява слой от органичен материал – торф, компост, слама, дървесна кора и др., който се разполага около стъблата на многодишните растения. Той спомага за поддържка на влагата през периода, когато растенията не се нуждаят от много вода, за подобряване структурата на почвата, за поддържане на по-топла почва през студените зимни месеци и за потискане на растежа на едногодишните плевели. Най-подходящото време за мулчиране е през май, когато почвата е топла и още влажна. Преди да се постави мулчът, мястото трябва да се почисти от плевелите, да се сложи тор и леко да се разрови с гребло. Дебелината на слоя мулч трябва да бъде около 5-7 см. и да бъде разпределен по цялата леха, но не и да се покрити стъблата. През лятото не се пипа, а през есента се надупчава на няколко места с гребло и се оставя до месец май, когато се сменя с нов.

Съществуват следните видове мулч:
 

Градински компост
Не само че е безплатен, но и ще ви освободи от отрязаните треви, клъцнатите стъбла и т.н. Подобно на тора доставя известно количество хранителни вещества и подобрява състава на почвата, освен това действа и като изолатор, но най-често не е толкова ефективен. Трябва да е с добро качество.
 

Стар компост
Използваният торфен компост е с качествата и недостатъците на торфа, но съдържа малко хранителни вещества. Може да използвате компост от саксии или гъбен компост (само за растения, които не обичат варовик).
 

Дървесна кора
Дървесната кора е по-подходяща от торфа. Парченцата трябва да се дълги 1-5 см. Използва се като торфа, но издържа около 2-3 години.
 

Слама
Лесна за намиране и евтина, особено в селските райони. Заедно с поставянето й трябва да добавите и богат на азот тор. Недостатъкът е, че обикновено в сламата има и семена на плевели, които се размножават бързо и затрудняват растежа на растенията.
 

Окосена трева
Късата трева от моравата може да се използва като плитък мулч (не повече от 2,5 см) около растенията. Не се използва, ако преди това около растенията е слаган препарат против плевели. Особено трябва да се внимава в тревата да няма цъфнали бурени.

Торф
Широко разпространен е и е сравнително евтин за малки пространства. Изглежда естествено, но когато изсъхне може да се разнесе или да се спече. Сфагновият торф поддържа киселинността на средата около непонасящите варовик растения.

*****

ВАЖНО е да знаем, че най-големи емисии от въглероден диоксид в атмосферата, се отделят след разораване на почвата на милионите акри земеделски територии, които всяка година съвременното конвенционално земеделие обработва с прилагане на дълбока оран. В естественото състояние на природата, въглеродът се съдържа в почвата в стабилна фаза, от където растенията го усвояват. При разораване на почвата и оголване на хумусните слоеве, започва процес на свободно отделяне на въглероден диоксид в атмосферата. В съвременното земеделие, годишно се обработват чрез разораване милиони акри земя по цялото земно кълбо. В следствие на това милиони тонове въглеродни емисии се отделят в атмосферата. Глобалните климатични промени и природните катаклизми причинени от тях, са едно от следствията на този процес. Също така, оставянето на открита разорана почва води до изветряне, загуба на жизненоважните и функции и необратима ерозия.