Каним ви на: Празник на билките и открит урок във вкусната био-градинка на ЦДГ "Славейче", кв. Лозенец - 24 юни 2011 от 17:00 до 19:00 часа

Меню: 


С най-голямо удоволствие ви каним на "Празник на билките, здравето и добрите вълшебства" и ПЪРВИЯ открит урок във ВКУСНАТА БИО-ГРАДИНКА - www.gradinka.zaedno.net

Заповядайте да видите, да се озарите, да се вдъхновите... как само за една пролет време, един мрачен заден двор се превърна в градина-мечта и любима класна стая под небето... това е така лесно, полезно и интересно... всеки може да го направи и навсякъде... само Сърце и Приятели да има :)


КОГА: 24 юни 2011 ( петък)

ЧАС: от 17:00 до 19:00 часа

КЪДЕ: В задния двор на ЦДГ "Славейче" №93 на адрес: кв. Лозенец, ул. Кап. Тодор Ночев 30 - ето го и на картата:

http://www.bgmaps.com/map/search. Намира се близо до Кемпински хотел.

Добре дошли са всички деца, приятели, възпитатели, родители и любители на Природата.

Ще има вкусни уроци, игри и приключения - за деца и приятели от всички поколения.

Ако искате - носете си усмивките и цветя с коренчета, които ще посадим, за да станат цветни лехичките :)

Ако ще дойдете - моля потвърдете, за да ви очакваме с изненади за всички - на email: zaedno@zaedno.net


Телефон за връзка с нас - Елена Анастасова - 0896 86 06 40

 

Очакваме ви

 

--------------

Проект "Вкусната био-градинка: алтернативно еко-образование за най-малките" се реализира с финансовата подкрепа на Фондация "Екообщност" и Фондация "Чарлз Стюърт Мот" по програма "Място за живот 2011" и доброволния труд на екипа на Фондация ЗАЕДНО

 

--------

Еньовден
празник на билките, слънцето и водата
В нощта на умиращото и възраждащото се слънце, е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън е еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина, се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на св. Врач (1 юли).

За хубост и за лек са цветята-билки в българската градинка – невен, здравец, джоджен …

Еньвден в българската традиция и обичаи
Яневден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка – много богат в обредно отношение празник, който бележи лятното слънцестоене. В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”.

Вярва се, че който види сутрин рано при изгрев окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.

В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.

В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана.

За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката.

На Еньовден, подобно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, женитба и плодородие.

В Югоизточна България и в някои райони на Североизточна се изпълнява обичая Еньова Буля.

Еньовден е известен и с това, че срещу празника се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова по тъмно жените-баячки, магьосници ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Освен тях, за билки тръгват и много жени и моми – млади и стари, които берат различни треби и цветя, на първо място еньовче, от които после правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън. На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. После ги окачват някъде из къщата и през годината ги ползват за лекуване – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките.

Освен тези китки, с останалите набрани цветя и треви се прави голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване, преди всичко на хората, а не на добитъка, каквито са китките, набрани на Гергьовден, Йеремия или на Спасовден. Еньовденските билки се използват за лекуване на бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Важен елемент на Еньовден е измиването за здраве във вода (на река), лечебната сила на речната вода се обяснява с това, че слънцето “се е окъпало” в нея. Друг характерен обичай е грабенето, маменето на плода от нивите и добитъка. Той се прави и на Гергьовден, но е най-типичен за този празник, като стопанинът сам зажънва нивата си в средата или четирите ъгъла, за да я намери “житомамницата” вече “обрана”.

Източник: Календарни празници и обичаи на българите

                                                              

Site Map

Ресурси

  • Създаване на градинка
  • Отглеждане на реколта
  • Солидарна общност
  • Уроци и занимания
  • Пермакултура
Go to top