ПРИНЦИП
СЛЕДВАМ ФОРМИТЕ И ЗАКОНОМЕРНОСТИТЕ В ПРИРОДАТА
ЦЕЛ: Децата да осъзнаят и да наблюдават закономерностите и процесите в природата, преминаванетно на веществата от едно състояние в друго, като част от кръговрата на живота.
МАТЕРИАЛИ: Голям съд (аквариум или буркан), Хартия, Пясък/ Чакъл, Въглен, Прясна почва, подходящи растения (бегонии, папрати..), Фолио (прозрачно), Връв, декорации (малки градински джуджета,феички, рапанчета или камъчета)
НАСОКИ: Правим си разходка с децата до близката гора/парк. Разглеждаме я внимателно, усещаме я със всички сетива – влажност на въздуха, мирис на различните растения, преброяваме колко различни видове забелязваме – много са, забелязваме колко различни по височина са те. Услушваме за за птички, пчелички и други насекоми. „Деца, някога чудили ли сте се как се справят горите и джунглите без градинари, които да ги обгрижват и поливат? Веднъж попили водата от дъжда, влагата във въздуха и утринната роса, растенията я изпускат във въздуха под формата на пари. Там, във въздуха, парата се събира в облаците и така, когато завали, отново напоява растенията.
„Искате ли да да си засадим собствена дъждовна гора в терариум и да наблюдаваме как засадените от нас растения ще се напояват сами, също както в горите!“
Поставяме парче хартия по ръбовете на съда, а след това сипваме 2-3 см пясък/ чакъл на дъното на терариума. Слагаме около 2-3 см въглени върху пясъка. Изсипваме 15 см от почвата върху останалите неща. Време да засадим растенията. Засаждаме ги по наш вкус. Внимателно ги поливаме, така че почвата да стане леко влажна, а не подгизнала! Добавямее и декорациите, за да радват очите ни. Ако съдът няма капак, слагаме фолиото отгоре и го завързваме с конеца. Оставяме растенията да се грижат сами за себе си. Ако забележим, че съдът е прекалено замъглен, може да отворим капака за няколко часа, колкото да подишат малко въздух. Ако пък ни се стори, че почвата е суха, или че водата спре да се оттича по стените на терарума, можем съвсем леко да напоим растенията.
„Така ние създадохме един малък свят, в който почвата и цветята са независими и могат сами да се изхранват, точно както се случва в дивата природа!“
Този урок е повод за много допълнителни разговори с децата – за наводненията и за това коя човешка намеса ги причинява, за промените в климата и нещата, които ние правим, за да възстановяваме естествния баланс – садим дървета и растения, намаляваме потреблението на бавно и неразграждащи се оптадъци.
ЦИТАТ: „Споделяне – Велвичията е най-старото живо растение на Земята. Живее в пустинята и средната възраст на екземплярите е 2000г. Тя споделя събраната сутрин роса, а при дъвчене на листата й се поемат усвоените от корените й минерали.” Проф. Гюнтер Паули
