ПРИНЦИП:
ПРИЕМАМ И ПРИЛАГАМ УРОЦИТЕ НА ЖИЗНЕНИЯ ОПИТ
ЦЕЛ: Децата да се чустват спокойни, когато допускат грешки, и да осъзнаят, че грешките са част от естествения път на усвоявaне на нови знания и умения.
МАТЕРИАЛИ: зависят от конкретната ситуация и грешка, която ще дискутирате с децата – преполиване, растения, посадени прекалено близо едно до друго, зеленчуци и плодове, откъснати, преди да са узрели, издърпване на лейката от ръцете на приятелче, в следствие на което и двамата са тъжни и мокри, ….
НАСОКИ: “Правя опит – допускам грешка – осъзнавам, че съм допуснал греша – разсъждавам - опитвам да направя нещата по нов начин, като се стремя да не допускам отново старата грешка”. В природата няма наказани животни или растения, за това, че допускат грешки. Важно е в зоната на вкусната градинка, а и не само в нея, децата да знаят, че е напълно естествено да допускаме грешки. Допускането на грешки не бива да води до дискомфорт, срам, отказ от нови опити за справяне. Грешките са наши помощници в придобиването на нови умения. Важно е децата да се чувстват свободни да експериментират в придобиването на нови умения и да знаят, че когато срещнат затруднение, могат:
да видят как се справят със същото предизвикателство останалите
да поискат съвет и съдействие от някой възрастен или връстник, който се справя успешно
да направят нов опит сами, опитвайки се да променят начина, с цел успешно постигане на целта
Едно от любимите занимания на децата е поливането. Преполиването на растенията обаче може да доведе до загниване на корените, пожълтяване на листата и дори до загиване на растението. “Допускаме целенасочена грешка” като започваме да поливаме едно конкретно цвете или растение всеки ден по много пъти и наблюдаваме какво се случва с него. Едно е някой да ти говори че “ще преполееш растението”, друго е да го направиш и да наблюдаваш ефекта. Същата “грешка” можем да допуснем и като спрем да поливаме едно растение и също наблюдаваме как то изглежда и да предположим как се чувства.
Важно е да използваме всяка грешка, допусната при работата в градинката, като повод за дискусия, осъзнаване и предпиремане на нови стъпки, като резултат от научения урок. Защото една грешка е наистина грешка, само когато не сме се поучили от нея.
ЦИТАТ: “Нося лейката така, че тя залива обувките ми и когато стигна до растението, обувките ми са мокри, а лейката – празна. Правя нов опит – допускам същата грешка. Виждам, че Ани държи лейката встрани от тялото си и дори я придържа с две ръце. Ще пробвам като нея. Получи се – ура, вече мога да нося лейката с вода през целия двор и когато стигна до градинката, мога да полея растенията, а чорапите и обувките ми са сухи!”
